zemen.eu EN

Земенски манастир

Земенски манастир - Църквата „Св. Йоан Богослов"

Земенският манастир „Св. Йоан Богослов” е разположен на около 2 км. югоизточно от гр. Земен. Намира се в красива местност, в полите на Риша планина(част от Конявската планина), в началото на Земенския пролом, на левия бряг на река Струма. Той е уникален паметник на българската култура. Манастирът не е от най-големите и в момента не се обитава от монаси.

Земенски манастир - Църквата „Св. Йоан Богослов"

Състои се от две свързани помежду си сгради, малка камбанария и църква по средата на голям двор. Църквата „Св. Йоан Богослов” е част от Земенския манстирски комплекс. Храмът по форма е почти кубична сграда(с размери: дължина - 9,18m; ширина - 8,71m; височина - 7m /11,2m с купола/), кръстокуполна, триабсидна, три корабна, без притвор. Изградена е от камък „бигор” и римска тухла, съединени с хоросанова спойка. Строена през ХI-ХII в. Олтарът е каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Куполът е изграден от камък и се издига върху висок цилиндричен барабан.

С уникалните си стенописи, е един от малкото оцелели паметници на българското средновековно строителство, архитектура и стенопис. Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на 11 век. Популярността на паметника се дължи не само на интересното архитектурно решение, но и на забележителните стенописи с библейски сцени от 14 век. Те са изцяло запазени и изработени в уникален за нашите земи архаичен декоративен стил. Земенската църква е зографисвана двукратно – през ХІ и през ХІV в. От ранната живопис са запазени фрагментарно образи на светци, сред които тези на св. Йоаким, св. Ана, св. Константин и св. Елена, които се намират в олтарното пространство. По-късната живопис заема почти цялата стенописна площ. Излкючително ценни сред изображенията от този период са ктиторските портрети - едни от най-ранно запазените по българските земи. Портретите са на мъж – деспот Деян, съпругата му Доя и двете му деца. Надпис в наоса на църквата указва, че второто изографисване е осъществено по времето на деспот Деян – около средата на ХІV век.

Ктиторски портрет на деспот Деян и съпругата му Доя

 

Според езиковите особености на надписите, майсторите-зографи, чието дело е забележителната украса са българи. Реалистичните и живи образи, изографисани от Земенския майстор, предхождат достиженията на Ренесанса.

 

Разпределението на живописните теми е традиционно, но са включени и някои по-рядко изписвани сцени, като например „Св. 40 мъченици”. Това е свързано със засилването на култа към тях, след възобновяването на едноименния храм в столицата Търново от цар Иван Асен ІІ. Изображението на Св. Ана е оцеляло от самото създаване на храма - ХІ в. Уникални са стенописите, в които е изобразен „двоен” Христос и битова сцена „Изковаването на гвоздеите за разпятието на Христос”. Много добре е съхранен образа на Св. Иван Рилски на един от стенописите в манастира. Стенописът е датиран като едно от най-ранните изображения на светеца.

Забележително е, че манастирската обител е рухвала и отново възстановявана няколко пъти, а църквата със стенописите е оцеляла повече от 9 века. От проучванията на манастирските архиви е видно, че църквата е укрепвана през 1830 и 1860 година. През 1867 година майстор Миленко Велев от село Блатешница, построява първата манастирска сграда, осветена на 20 май (деня на Свети Йоан Богослов) от кюстендилския митрополит Игнатий. Оттогава на този ден всяка година се провежда традиционният пролетен събор за прослава на светеца. В началото на 20 век, поп Янаки Митов построява новата манастирска сграда, двуетажна и дълга 40 метра.

Църквата „Св. Йоан Богослов”, е забележителен паметник на архитектурата, строителството и монументалната живопис от българското Средновековие. Тя е изцяло реставрирана и е обявена за паметник на културата от национално значение на 5 март 1966г., а от 2004г. е филиал на Националния исторически музей, гр. София.

Земенски манастир - Църквата „Св. Йоан Богослов"