zemen.eu EN

Земен - селище с многовековна история

На местоположението на днешния град Земен е имало селище още от древността. Въпреки че са намерени доказателства за съществуването на населено място, те не хвърлят голяма светлина за живота на хората. Особено ценни източници на информация за Земен през Средновековието са некрополите, крепостните и селищните развалини, разрушени и оцелели църкви и манастири. Въпреки тези многобройни веществени доказателства и паметници, без наличието на писмени сведения и документи не е възможно да се определи и посочи от кога съществува селището. Също толкова неясен е и произхода на името "Белово"(името на селището преди преименуването му на Земен), въпреки че има много истории за произхода му.

Средновековие

Средновековието било времето на строежи на крепости и отбрана на Белово. Животът и съдбата на това селище и на неговото население били тясно свързани с ролята, която изпълнявал Земенският пролом и неговото военно-стратегическо положение. При военни конфликти по него прониквали чужди войски, настъпващи към вътрешността на България. При настъпателни походи, проломът е давал възможност за скритото им придвижване и в редица случаи за използването му като удобен изходен пункт. Пример за това е походът на българските войски, предвождани от цар Михаил Шишман за кървавата Велбъждска битка. Поради това, още в най-древни времена е било оценено военнo-стратегическото значение на Земенския пролом и са изграждани характерните за отделни епохи крепостни съоръжения, които са подсилвали естествените му защитни прегради. На много места в пролома и около Земен личат и все още останките от строежи или основите на цели каменни зидове, върху които са се извисявали непристъпни крепости и наблюдателни кули. Със средствата за водене на бойни действия в миналото, тези крепости са били много трудно преодолими от нападателите и удобни за предаване на бързи съобщения. Тези крепости са били съществена съставна част от една цялостна, добре проектирана система, която е съществувала от древността до падането на България под турско робство, когато били унищожени. От тази система най-големи крепости били Земенско кале", чиито останки все още стърчат няколко метра над земята в Земенския пролом, "Пирия" (на вливането на Блатешничка река и Струма), "Орлите" (на входа на Земенския пролом, на левия бряг на Струма).

Земенското кале стои все още, сякаш неподвластно на времето, в почти същия вид, в който го е описал Константин Иречек при неговите пътувания из България през 1883 г. Тогава той го описва така "...Около 100 метра над повърхността на Струма се белеят, върху една мъничко достъпна чука, каменните основи на просторно градище. Казват го Земенско кале. Целият този непроходим терен край теснините на Струма от Белово до Раждавица се нарича от населението Земен." През времето на антивизантийските въстания Земенският пролом останал със важно стратегическо положение.

Пътят през Белово

По времето на турското робство и особено след появата на огнестрелните оръжия, проломът на Струма между Земен и Раждавица загубил военно-стратегическото си значение, но придобил стопанско - той станал най-прекият път за хора и стоки. Селяните от Белово били задължени да оказват съдействие на постовете за охрана в пролома.

Запустяването на средновековната църква и изоставянето на селското гробище около нея подсказват, че вероятно за известно време през турското робство, селото да е било обезлюдявано.

Хайдути и освобождение

По времето на хайдутството в планините около Белово са бродили хайдушките дружини на известни в този край воeводи. Някои от техните имена са достигнали до нас, но много са и тези които историята е забравила. В последните години преди Освобождението дори е направен опит за сваляне на турската власт, но за съжаление се провалил, защото организаторите са издадени на турците.

Освобождението на България от турско робство предизвикало рязка промяна в околността. Турското население избягало и пазарът за българската стока намалял. Стоки през прохода вече не се пренасяли. Търговците минавали по новоизградения удобен път Кюстендил - Радомир през Конявската планина. Така близо три десетилетия Белово се оказало в голяма изолация и упадък. Закътано в полите на обграждащите го планини, откъснато от оживени пътища, то продължавало своето идилично съществуване. Активни стопански връзки с околните и по-далечни села не се поддържали.

За пръв път през 1882 година, при извършената териториално-административна реформа , Белово станало общински център. Данните от първото преброяване на населението през 1888 г. показват, че Белово наброявало 681 жители, което го нареждало на 13-то място между 70-те села на Радомирска околия. През 1905 год. жителите му нарастват на 908 души.

Гара Земен. Една история на 100+ години...

Едва в началото на XX в. започнали да се създават по-благоприятни условия за икономически подем на Белово. Главната причина за това била строежа на жп. линията София - Гюешево. Плановете за построяването на жп. линията минаваща през Земен са известни още от 1897 г.

На 11 февруари 1897 година народното събрание приема закон за доизграждането на четири жп. линии, сред които и Радомир-Земен-Кюстендил-Гюешево.

На 13 декември 1897г. Народното събрание приема закон за построяването на жп. линия Радомир-Земен-Кюстендил до границата към Егри-Паланка. По-късно се провежда търг спечелен от „Петров, Джумаев и сие” за сума от 12 475 000 златни лева. В средата на следващата година фирмата подписва договор с правителството за построяването на Радомир-Земен-Кюстендил-Гюешево, но поради разногласия по-късно строежът е спрян.

През 1904 година била сключена българо-турска спогодба, с която България се задължава да построи жп. линията до Гюешево в срок до 1910 г., а Турция от Гюешево до Куманово в срок до 1912 г.

През ноември 1904 парламентът одобрява 100 млн. Заем сключен с Парижко-Холандска банка с част от който трябва да се построи и линията Радомир-Земен-Кюстендил. Българската страна веднага се заема с изпълнение на договора и през 1905г. е проведен търг за строителството на на жп. линия Радомир - Гюешево, с обща дължина 89 км. След подписване на договора с българското дружество, спечелило търга, веднага започва усилено строителство, за което са наети много работници от населените места, през които минава трасето на линията. Техническото ръководство, монтажът и другите по-сложни работи по съоръженията се извършвали от италиански фирми.

Предвидения срок за строежа на линията е 3 години - до 1 август 1909г. За построяването на линията работят, както месни хора българи, така и чужденци. Мостовете и тунелите се правят под ръководството предимно на италианци. Началник на строежа в този участък е бил италианският инженер Клинка, когото местните жители боготворели. Той бил млад, енергичен човек, добродушен, весел и сърдечен, бързо се сприятелявал с хората, обичал да общува с тях, разбирал и български език. Много харесвал местните обичаи и традиции, активно се включвал в тях - пеел български песни и се научил да играе ръченица. Клинка заедно с помощниците и колегите си изграждат девет тунела в скалните маси на извисилите се планински хълмове в Земенското дефиле. Железопътното трасе следва турски маршрут от миналото, покрай който сега се наблюдават дивни и пищни горски красоти и останките от средновековните крепости и кули присъстващи някога по дефилето както и Полско-Скакавишкия водопад – третия по височина в България. За съжаление при инцидент при строежа загинали няколко италианци, между които и инж. Клинка. В негова памет, сега площада на центъра на Земен носи неговото име.

Строежа на жп. линията в Земенския пролом

Също така в Белово били изградени складове за барут и други материали. Тук се доставяли елементите за мостовите конструкции, релсите, траверсите и скрепителния материал, прекарвани после с волски коли до мястото на монтажа. В селото започнали да идват и да отсядат за по-дълго време инженери, техници, предприемачи, търговци, машинисти и други специалисти с по-висока култура и образование от местното население. Това е повлияло благотворно на месното население. Активирали се търговските отношения. Селяните вече имали на кого да продават продуктите си. Някои започнали да дават помещения под наем. В селото започнали да навлизат повече пари, което дало възможност да настъпят някои положителни промени в бита на населението. Освен непосредствено заетите работници по строежа на линията, имало и други дейности, в които били заети не по малко работници. В Белово били разкрити кариери за камъни и инертни материали, използвани за строежа на линията. Тук се правели траверсите, а голяма част от тях се добивали от горите на близките села. Всички италиански инженери, техници и монтажисти, които участвали в строежа на линията са живели тук.

Жп. линията в Земенския пролом

Съдбоносно за Земен е построяването на железопътна гара в средата на селището. Това е повратен момент в икономическото развитието му, от който започва оформянето и утвърждаването му като транспортен и стопански възел, макар и от регионално значение.

 

Железопътната линия прорязала почти по-средата беловското землище. Сградите на железопътната станция и нейните кантони стърчали известно време самотни сред полето. Наоколо не е имало никаква къща. През сегашния площад, стълбището и перона на гарата е текла малка рекичка, която по-късно била отклонена.

Жп. гара Земен, 100 години по-късно

Предприемачите си удържат на думата и на 09.08.1909Г. (26.07 стар стил) жп. участъкът е открит официално от министър-председателя Александър Малинов, министри, инженери, журналисти и представители на местната власт и населението.

Ретро влак (гара Земен, 16.09.2012)

Подраняването в дадения срок за построяването на трасето Радомир-Земен-Кюстендил се дължи на 13-километровата отсечка Раждавица-Кюстендил, която е преминала през равнини и овощни градини и построяването е било много по-лесно и бързо. В деня на откриването на железопътна станция Земен, се стекло масово населението от околните, дори и далечни села, да видят влак, а които искали можело да се повозят безплатно до Кюстендил. Проведено било голямо тържество и общинският съвет в Белово обявил решение всяка година, на този ден да се провежда селски събор. Тази традиция и сега съществува за прослава на железницата, която е вдъхнала живот на този край и е създала по-добро бъдеще за Земен. Това е най-големият и най-популярен събор и сега в цялата околност, който се посещава от много хора.

Прокарването на линията променя много облика на селищата през които тя минава. В първите години след пускане в експлоатация, минава композиция за превоз на пътници и товари и още на същия ден се връща в столицата, заради малкото пътници които имало.

Жп. линията в Земенския пролом

През 1930 година вече минават по три влака дневно.

До края на Втората световна война (1945), линията вече се ползва и за превоз на най-различни стоки за пазар и бита.

За периода от 1950-1960 година нарастват товаро-разтоварните дейности по маршрута София-Кюстендил, броят на пътниците се увеличава.

70-те и 80-те години на миналия век са периодът с най-много пътуващи пътници. След 90-те започват да пътуват все по-малко хора което довежда до по-малко влакове по линията. В края на ХХ в. трафика на товари също намалява.

През 2006 година по трасето София-Радомир-Земен-Кюстендил тръгват нови дизелови мотриси на Siemens.

Съвременните влакове

Исторически, политически и икономически причини възпрепятстват повече от столетие построяването на жп. линия до Скопие и реализацията на коридор №8, който свързва Адриатическо с Черно море през Албания, Македония и България. От македонска страна вече тече строителството от Куманово до Беляковци, а до българската граница трябва да стигне до 2017. От наша страна обаче, няма започнато строителство. Заложено е изграждане на жп отсечката от Радомир до Гюешево до 2020 година. По план столиците София и Скопие ще бъдат свързани едва през 2022.

XX век

Още при откриването на гарата, с много голяма острота изпъкнал въпросът за здрав мост над Струма, който да осигурява достъп на хора и транспортни средства до селото по всяко време на годината. Такъв мост бил направен за две години и открит на 9 август 1911 г. Мнозина от близките села запремествали дюкяните си по близо до гарата и скоро се оформила търговската улица. Били построени ханове, кръчми и гостилници по тази улица.

Мирният живот, както на България, така и на Белово, бил прекъснат от Балканската война  (1912г.),  Междусъюзническа война (1913г.), а след това и Първата световна война(1914-1918). По военните фронтове загиват и мнозина от Белово, много жени остават вдовици, а децата им сираци. Тътена на близкия бой със Сърбия отеквал и в Земенската котловина. Със влакове идвали войници, качвали се бежанци, търсещи по-добър живот. След подписването на несправедливия Ньойски договор, който отнемал на България Западните покрайнини, Белово се оказало на 25 км. от границата.

През 1923 г. група ентусиазирани младежи създали физкултурното дружество "Пирин". И до днес така се нарича футболния отбор на Земен.

През 1924 г. е утвърден първият регулационен план на селото. Очертани са парцели и е прокарана главната улица, създаден е площад, който скоро се възприел като нов естествен център. Започнало изграждане на жилищни постройки - по-голямата част - двуетажни къщи.

През 1924 г. се основава читалище "Светлина", чийто театрален колектив подготвя и изнася театрални представления пред Земенската публика.

С указ от 26 март 1925 г., село Белово се преименува на село Земен, като взима името на жп. гарата.

През декември 1926 тържествено е открито друго културно средище - нова, специално построена за целта, училищна сграда. Преди това учебните занятия се провеждали в малка едноетажна сграда, а след това в частни домове.

Скоро се разширило варопроизводството, появили се нови варници, а произведеният материал се отличавал с високо качество. Започнал усилен добив на дървесина в района и околните села. Разраснало се земеделието и животновъдството. Земен  започнал да привлича много летовници от София и други по-големи градове, за нуждите на които през 1934 г. Общинският съвет отредил терен за строеж на летовище в местността "Орлово гнездо", който по-късно се превръща в училищен лагер.

През 1935 г. е изграден първия водопровод в Земен, разширява се и електрическата мрежа.

Полъха на Втората световна война започнал да се усеща през 1939 г., когато започва подготовката на местното население. След две години, през март 1941, в Кюстендил било настанено главното командване на немската армия и през гара Земен започнали да минават немски войници и машини, а в небето често се чували военни самолети. Живота се усложнил в следващите години: икономиката се влошила, храната не стигала, а наред с това и страх витаел сред населението, защото често прелитали вражески самолети. Бомбардировките в София отеквали и в този край.

През 1941 г. е издигнат паметник за загиналите във войната офицери, подофицери и войници от селата на общината. Мястото е определено там, където сега се намира сградата на читалището, по късно е преместен в двора на училището, а накрая остава на алеята към поликлиниката, където е и днес.

Паметник за загиналите във войните от общ. Земен

След края на войната започва бурно развитие на икономиката, развиват се множество предприятия и дружества. Увеличава се добива на дървесина, вар и чакъл от кариерите. Все повече хора идват от околните села се установяват в Земен. Това налага строеж на нови улици, разширяване на водопроводната и електрическата мрежа, канализация, увеличава се потреблението на стоки за бита. Пускат се удобни транспортни връзки с близките села и региона. Започва строеж на няколко жилищни блока и асфалтирането на улиците. Развива се образованието и културата.

През 1950 г. е открита сградата на читалище "Светлина", изградена с общи усилия на цялото население. В нея има сцена с голям салон, също така притежава книжен фонд в читалищната библиотека. В миналото се там се помещавало киното, работили са успешно и самодейни колективи.

Сградата на читалище "Светлина"

През 1965г. е построена обществена баня, която работи близо 30 години. След това е закрита, а през 2006г. е съборена.

 

След 30 години на устрояване и развитие, Земен получава статут на селище от градски тип и на 4. 09. 1974 г. е обявен за град. По този повод на 29. 09. е проведено голямо тържество в двора на училището, където Земен официално е провъзгласен за град, териториално-административен център на Земенската община със 18 съставни селища.

 

През 1979 г. отваря врати детската градина, построена на удобно за целия град място, с просторен двор, локално парно отопление и всички удобства.

ОДЗ гр. Земен

През 1984 г. е официално открита двуетажната сграда на поликлиниката. За известно време в нея има болнично отделение, което съществува до 1996г. След закриването му, здравното заведение изпълнява пункт за спешна медицинска помощ.

През 1987 г. окончателно е завършена и открита
новата сграда на СОУ "Св. св. Кирил и Методий".

През 1988 г. се открива младежкият дом.

През 1992г. е пуснат в експлоатация новият мост над р. Струма и жп. линията.